Basics
Един от най-важните интереси на пациента е да потърси лечение по най-бързия, най-ефикасния и най-безопасния възможен начин. За да постигнат това, много европейски граждани трябва да търсят медицинско обслужване в други страни-членки, а не в собствената си страна, тъй като там се предлага по-добро здравеопазване или защото те живеят в гранични региони, където най-близкото подходящо медицинско заведение е разположено в друга държава, или дори защото лечението, което им е нужно, не се предоставя в тяхната собствена страна поради липса на опит (чест феномен при пациентите с редки заболявания), или по етични съображения. Мобилността на пациентите повдига няколко въпроса, като....
- Кой трябва да плаща за презграничното обслужване и кога?
- Как могат да се информират пациентите за местонахождението на най-доброто възможно лечение?
- Трябва ли да получат те одобрение от тяхната родна система на здравеопазване, преди да получат лечение в чужбина?
- Какво става, когато пациентите се нуждаят от трансплантация на орган? Кой има приоритет в списъците на чакащите?
- Кой заплаща пътните разноски на пациента и роднините му, необходимите последващи грижи и медикаменти?
Европейската комисия наскоро предложи директива за презграничното здравеопазване, опитвайки се да изясни някои от тези проблеми. Директивата разглежда както необходимостта от подкрепа на презграничното здравеопазване, особено при редките заболявания и лечения, за които няма друг избор, и така и засилването на телемедицината посредством мрежи от експертни центрове и хармонизирани средства за електронно здравеопазване. Създаването на закон за всички пациенти, във всякакви медицински ситуации, във всички страни-членки, е трудна задача. Остава въпросът – как ще успее Европа да осигури равен достъп и качество на лечението за всички свои граждани?
Info cards
Правата на здравеопазване се определят в Хартата на ЕС за основните права. Съгласно Европейския съд, свободното движение се прилага за здравните услуги, независимо от организацията и финансирането на национално ниво.
Тя позволява на лице, нуждаещо се от лечение по време на престоя си в друга страна-членка, да се ползва от същите осигурителни права, както в родината си. Разходите по лечението на заболяване или нараняване, които лицето е имало преди пътуването, както и частните медицински услуги не се покриват.
Това е предоставянето на здравни услуги от една страна-членка в друга. Такива услуги могат да включват директни услуги, като преки консултации или дистанционни услуги, като телемедицина.
Пациент, придвижващ се поради нужда от медицинско обслужване (диагноза, лечение) до доставчик на здравни услуги в друга страна-членка, различна от неговата страна на местоживеене.
Той/тя получава оплаквания от граждани на ЕС или от юридически лица свързани с неправилно поведение на администрацията в действията на институциите или органите на Общността. Ако гражданите имат оплаквания относно здравно обслужване (напр., достъп до презгранично здравеопазване), те могат да се свържат с омбудсмана.
Въпреки, че страните-членки са основно отговорни за здравните услуги, те трябва да спазват законодателството на Общността, конкретно за вътрешния пазар, позволявайки свободното циркулиране на стоки, услуги, хора и капитали в рамките на ЕС.
През май 2007 година, организацията Евробарометър отчете, че 54% от европейските граждани са искали да пътуват до друга страна от ЕС за медицинско лечение.
Най-близката болница за жителите на граничните региони обикновено се намира в съседна страна-членка. 1/3 от населението на ЕС живее в гранични зони
Възстановяването на разходите в родината на пациента е често под стойността на лечението в чужбина. Разликата се покрива от пациента.
Проучване на Евробарометър показа, че 30% от гражданите на ЕС не знаят за възможността да получат здравно обслужване извън тяхната страна на местоживеене.
91% от отговорилите посочват невъзможност за лечение у дома, 78% поради по-добро качество на лечението в чужбина. 69% биха пътували за лечение при известен специалист и 64%, за да намалят времето за чакане за лечение, а 48% - за по-евтино лечение.
Според текущите закони на ЕС, ако някоя страна-членка не включва лечение като част от правата на своите граждани, тогава пациентите не могат да получат възстановяване на разходите, ако лечението се закупи в чужбина
Съгласно проучване на Европейската организация за редки заболявания, извършено сред 6000 пациенти, 1.8% от тях са потърсили лечение в чужбина. Ако това е представително за приблизително 30 милиона пациенти с редки заболявания в Европа, това показва значителна необходимост от презгранично здравно обслужване.
- Пациентите да получат възстановяване на разходите, на които имат право в тяхната страна
- Предварително плащане
- Възстановяване на сумата, която би била възстановена, ако лечението се извърши в страната на местоживеене
- те плащат за допълнителните разходи
- няма финансово преимущество
Те подобряват достъпа до качествена грижа, като съчетават експерти за лечението и грижите за едно или група от редки заболявания. Тъй като те не могат и не съществуват за всяко рядко заболяване във всяка страна, пациентите трябва да пътуват до центрове в чужбина.
56,000 пациенти в ЕС понастоящем чакат за донор на орган. Всеки ден, 12 души умират, очаквайки трансплантация. Коефициентите за донорство на органи варират от 34,6 донора на милион души в Испания до 6 в Гърция и 0,5 в Румъния.
Презграничната мобилност обхваща до 1% (10 милиарда €) от общите разходи за обществено здравеопазване на ЕС-27 (1000 милиарда €).
В Европа няма единна система за отпускането и възстановяването на разходите за медикаменти. Възможността варира в различните страни от Европа и в някои страни може да възникнат дефицити. Това се отнася особено за орфанните медикаменти за редки заболявания.
Не съществуват минимални европейски стандарти за много от аспектите на здравеопазването и са налице големи различия в начина, по който националните системи на здравеопазване осигуряват качеството. Осигуряването на здравеопазване е от национална компетентност.
Разходите за преводи, свързани с лечение в чужбина и признаването на рецепти не са добре дефинирани от текущото законодателство на ЕС
Както и при качеството, цената на здравните услуги могат да варират значително от една страна-членка до друга
Страните-членки имат различни дефиниции за медицинска грижа, психологическа грижа, санитарна грижа, социална грижа и дори "необходимо лечение".
Всяка здравеопазваща практика, подкрепена от електронни процеси и комуникация, включително информационни мрежи, електронни здравни записи, телемедицински услуги, портали и други средства, базирани на информационните и комуникационните технологии, подпомагащи профилактиката, диагностиката, лечението и следенето на заболяванията.
Всяка година се извършват от 20000 до 25000 презгранични лечения на стерилитет. Понастоящем има хиляди жени, търсещи помощ за забременяване в чужбина
Това е физическа или виртуална мрежа от знания и експертен опит към националните експертни центрове в Европа. Тяхната цел е подобряване на качеството и мениджмънта на лечението при едно или група от редки заболявания.
Issue cards
С помощта на телемедицината, пациентът може да получи здравни услуги от чужбина, без той или лекарят му да напускат страната (напр., диагностика на физически малформации при раждането е възможно чрез обмен на снимки и симптоми между лекари в различни страни)
Въпреки, че целта на здравното обслужване е да бъде в полза на пациента, понякога на пациентите се нанасят вреда поради грешки. Кой е отговорен в такива случаи при презграничното здравно обслужване? Кой компенсира пациентите? Чии правила за отговорност се прилагат?
Когато една жена може да търси лечение за стерилитет само в чужбина (поради различни възрастови ограничения), кой решава дали тя има право на възстановяване на разходите? Чии правила за отговорност се прилагат?
Пациентите се сблъскват с проблеми при търсенето на презгранично здравно обслужване поради различни правила в страните. Например, правният статут на терапиите със стволови клетки се различава в Европа.
Предварителното разрешение, когато е нужно презгранично здравно обслужване, е често твърде сложно, продължително и произволно, особено при редките заболявания, които са непознати за много здравни специалисти и властите, поради което са маргинализиране от системите за здравеопазване.
Пациентите с редки заболявания често не са достатъчно самостоятелни, за да пътуват без помощ. В допълнение към разходите за медицинско обслужване, разходите за пътуване на двама души и загубата на доход по време на пътуването трябва също да бъдат прибавени към общата стойност.
Каквото и да е правилото за презгранично здравно обслужване, пациентите с редки заболявания трябва да бъдат компенсирани за лечение в чужбина, дори и ако то не е предвидено в тяхната страна без предварително разрешение.
Пациентите с редки заболявания са често маргинализиране в класическите системи на здравеопазване, които са предвидени за често срещани заболявания. Преструктуриране на системата, която обхваща честите заболявания, може да се постигне посредством Експертните центрове.
Как могат да се компенсират разходите на пациентите с редки заболявания до нивото в тяхната родна страна, ако системата на здравеопазване в тяхната страна не включва или не отчита това заболяване/лечение?
Кой е отговорен за предоставяне на информация за лечение на гражданите, които възнамеряват да получат здравно обслужване в друга страна? ЕС? Страните-членки? Медицинските специалисти?
Не е ли дискриминиращо да не се лекуват пациенти, идващи от друга страна в ЕС равноправно с гражданите на страната, в която те се лекуват?
При текущата система, пациентите от други страни-членки се включват на същите основания в списъците на чакащите за лечение. Честно ли е местните пациенти да трябва да изчакват след чуждестранните пациенти на опашката?
Пациентите често намират пътуването за лечение за неприятно (проучване във Финландия показва, че 90% от по-възрастните граждани отказват насочване дори и в рамките на Финландия, макар това да означава по-малко време за чакане).
Днес доставчиците на здравно обслужване не са задължени да приемат пациенти от чужбина за планирано лечение, ако това би застрашило техния капацитет за лечение (липса на медикаменти и др.) или медицинската компетентност в тяхната страна
Текущата европейска директива задава рамка за по-богатите и добре информирани европейски граждани, тъй като всичко е изградено около предварителното заплащане и по-късното компенсиране на разходите
Мобилността на пациентите в рамките на Европа означава мобилност на техните медицински досиета и система за проследяване на тяхното лечение и възстановяване…
Напълно отворената система на пазара на здравното обслужване среща опозицията на някои страни-членки с високоразвита и скъпа система на здравеопазване, тъй като те се страхуват, че това може да доведе до снижаване на стандартите.
Не става дума само за правото на грижа, а за правото на качествена грижа. Как могат да се приложат стандартите и да се следят и оценяват регулярно? От кого?
При наличието на над 6000 редки заболявания е невъзможно разработването на грижи и лечение за всяко заболяване във всяка една страна от ЕС. Пациентите с редки заболявания може да се нуждаят от достъп до медицинска експертиза с компенсирано заплащане, където тя съществува безплатно, повече отколкото останалите граждани на ЕС.
Въпреки централизираното одобрение за медикаментите за редки заболявания, компенсирането и достъпността варират в рамките на ЕС. Когато хората търсят лечение в чужбина, което не се покрива в тяхната собствена страна, как може да се осигури компенсирането на разходите?
Предварителното разрешение за лечение и списъците на чакащите могат да се използват като средства за планиране на здравния бюджет, за да се насочва пациентския поток и да се управлява по ефективен начин.
Един от начините за ограничаване на разходите за презгранично здравно обслужване е да се ограничи компенсирането само до извънболнична помощ. Различните системи на здравеопазване в ЕС дефинират по различен начин болничната и извънболничната помощ, което усложнява стандартните процедури на компенсиране.
Процесът на разрешаване на лечение в чужбина от страна на здравеопазващата система е често пъти дълъг. Последиците за пациента включват увеличена психологическа тежест, както и неблагоприятни медицински последствия, дори риск от смърт.
Трябва ли лечение, което е ограничено за пациента в неговата страна по етични причини (напр., генетично изследване), да бъде еднакво ограничено за него и в други страни-членки?
Понастоящем съществуват множество двустранни сътрудничества за презгранично здравно обслужване. Налагането на структура от тип "един размер става за всички" при презграничното здравно обслужване посредством директива, би могло да ограничи презграничните дейности, които понастоящем са от голяма полза за пациентите...
eЗдраве засега не е широко възприето в целия сектор на здравеопазването като съществена част от основните здравни политики, стратегии и услуги.
Story cards
Policies
Презграничното здравеопазване е достъпно за всички пациенти без необходимост от разрешение. Държавата възстановява разходите за лечението, пътуването и придружаващите лица директно и авансово. Няма инвестиции за е-здраве.
Презграничното здравеопазване е достъпно за всички пациенти, но се изисква разрешение от държавата. Държавата възстановява само разходите за лечението и пътуването на пациента. Няма инвестиции за е-здраве.
Презграничното здравеопазване е достъпно за пациентите само, ако не съществува лечение в тяхната страна на местоживеене. Възстановяват се само преките разходи по лечението. Не се изисква предварително разрешение. Държавата инвестира до известна степен в инициативи за е-здраве.
Презграничното здравеопазване е минимизирано. То трябва да се разрешава от държавата за специални случаи и се възстановяват само преките разходи по лечението, след неговото провеждане. Ако лечението не е одобрено (по етични съображения) в страната на местоживеене, то не се възстановяват разходите за лечение в чужбина. Държавата прави е-здравето от голям приоритет, за да минимизира презграничното здравеопазване.
FUND is a project funded by the European Commission (